За да стигне - трябва да остане

Забелязали ли сте, че за да свършите даден ремонт, трябва да купите повече материали отколкото е необходимо? И ако се опитате да вземете точно колкото трябва, накрая не ви стигат материалите и може след това да се наложи втори ремонт?  И колкото по-сложен е ремонта, толкова по-голям трябва да е запаса от материали?

Всъщност това се отнася и за усилията които трябват за да се свърши дадена работа - ако се опитаме да вложим точно необходимото усилие, или не свършваме работата или я свършваме некачествено...

Във всяка една област е така - ако искаме да постигнем дадена цел, трябва да се целим не точно в целта, а по-високо. И колкото по-непозната и далечна е тази цел, толкова по-високо трябва да се целим, защото винаги излизат непредвидени препятствия.

Спортистите например - ако искат да са добре подготвени, трябва да тренират повече отколкото мислят, че трябва. На състезание трябва да положат повече усилия отколкото трябва. И само тогава имат шанс да спечелят.

И при работата е така - за да се свърши дадена работа качествено и в срок, човек трябва да положи повече от "изчислените" усилия за тая работа, защото винаги се случват непредвидени ситуации и ако положи само необходимия минимум - или няма да приключи в срок или качеството ще е лошо. Т.е. един работник трябва да дава повече от себе си за да може да свърши работата качествено и в срок.

И при работодателите е така - трябва да дават повече на работниците, за да може те да свършат работата. Ако работодателят цепи стотинката и раздава минимални заплати за съответното работно място.. получава в 99% от случаите пропуснати срокове и некачествено свършена работа. За да стигне трябва да остане. Работодателят трябва винаги да дава повече, за да получава достатъчно. Но и работникът трябва да работи повече за да може да свърши съответната работа.

Ако човек иска да научи дадена професия, не може да я научи само в работно време. Трябва да положи и допълнителни усилия, колкото по-големи толкова по-добре и по-бързо ще я научи.

Българите обаче, гледаме да не се минем. Искаме винаги да получаваме повече от това което даваме, затова полагаме колкото се може по-малко усилия, гледаме да платим колкото се може по-малко. Но според правилото "за да стигне трябва да остане" винаги получаваме по-малко отколкото даваме и тъй като често искаме много малко, получаваме още по-малко. Изключенията само потвърждават правилото.

Да не говорим, че много често в живота първо трябва да дадеш и чак след това да получиш. Всъщност ако човек се замисли - за всичко е така. Първо работиш, после получаваш заплата. Първо ореш, сееш, ториш.. и чак след това идва реколтата. Първо слагаш дърва в печката, палиш я и чак след това получаваш топлина.

Така стоят нещата и с данъците. Първо ги даваш, после евентуално получаваш насреща услуги. И колкото повече човек се стиска.. толкова по-малко и по-некачествени услуги получава. Вярно, че има вариант един да плаща друг да потребява.. но общия резултат си остава. Ако повечето се стискат.. няма как общо услугите да стават по-добри.

Англичаните са го казали - Не съм толкова богат, за да купувам евтино. Това е друг прочит на "за да стигне трябва да остане", само, че от гледна точка вече на свършената работа/получената стока. Ако дадеш малко/положиш малко усилия/, получаваш още по-малко и вероятността това по-малко да ти върши работа е много много малка. Налага се след това пак да купуваш/полагаш усилия/.

Ако искаш да свършиш работа от първия път - трябва да положиш повече усилия, трябва да платиш повече, но това ще е по-малко отколкото ако трябва повторно да полагаш усилия и да плащат пак за да се свърши работата.

В България това не можем да разберем - вече 25 години даваме по 2, искайки да получим като за 10. Получаваме 0.2.. и повтаряме ли повтаряме същата грешка. 

Каквото посееш това жънеш. Ако малко сееш.. малко и получаваш.

Всички искат високи доходи, високи заплати, големи печалби - веднага.

Не става така. Изисква се технологично време за всичко - първо трябва да се изоре, след това засее, след това тори и т.н. чак накрая е жътвата. Т.е. прибирането на печалбата.

Даже и при работниците е същото. Първо учат занаят, след това работят и чак след това получават заплата.

При държавите е същото. Първо трябва организация, след това инфраструктура, след това всичко това да работи и накрая евентуално има добро качество на живота и високи доходи.

Ние искаме първо искаме доходи.. пък едва после евентуално да работим и плащаме данъци. Само, че нещата не стават по този начин - точно обратното е. Първо яка работа, данъци и чак след това.. може би - добро качество на живота.

Вече 25 години всички правителства все увеличават доходите, увеличават пенсиите.. и какво? точно обратното се получава. Защото правим нещата наобратно. Вместо да орем и сеем, ние ядем от зърното за семе, пропускаме да торим, че и да сеем и след това се чудим, защо няма реколта, т.е. високи доходи. Не може да се пропускат важни капиталови разходи, не може да не се поддържа инфраструктурата в държавата и всичко да се изяжда.

И всичко това заради калпавата ни данъчна система, която приема, че доход е само паричния доход. Така огромни групи хора плащат символични данъци спрямо всичките си доходите и богатството си. И като резултат, няма пари за инфраструктура, няма работни места, всичко е скъпо, щото е внос. Да не говорим, че 30% от бюджета на държавата заминава за социални разходи.. отделно здравеопазване, образование, военни и т.н. в коя друга държава е така? В коя друга държава, собствениците на имоти, могат ей така да държат имотите/активите/ си неизползвани и рушащи се, и да плащат символични данъци за това? Активи за десетки и стотици милиарди стоят неизползвани. Коя друга държава си позволява това?  Даже не си метем държавата, - навсякъде дупки по улиците, тротоарите са от преди 50 години. Оправдаваме се пак с липсата на доходи!?!?!?  Не, просто тия които трябва да плащат за това - собствениците на имоти, не плащат, защото такава е данъчната ни система, а точно те имат интерес от хубави улици около имотите им, хубави пътища до тях. Та погледнете един вход на блок - умалено копие на сегашната ни държава. Всеки стои и се прави на тарикат. Та може ли да има просперираща държава в която даже имотите в центъра на големите градове са зле?  Богати хора се правят на бедни. Не може да си съсобственик и да не си поддържаш общите части и да се оправдаваш, че нямаш пари - като нямаш пари в момента, взимаш заем или продаваш. Не може заради теб, останалите да живеят зле. Същото е и на ниво квартал, община, държава.  Та не може да си собственик и да не даваш достатъчно пари за инфраструктурата наоколо. Частното си е частно, но общите части, инфраструктура трябва да е по-важна.

Изяждаме всичко. Не поддържаме нищо. Всичко е еврофондове, ако не са те, отдавна да сме умрели/или разбрали, че само с ядене не става/. Да не говорим, че и еврофондовете не идват безплатно - унищожихме си фирмите заради измислени евростандарти, щастливи кокошки, щастливи прасета и крави.. всичко с една идея - купувайте само стоки от ЕС и нищо не произвеждайте, даже и в собствената си страна.

Като добавим и популистката по своята същност демокрация.. нещата стават трагични.  Винаги се намират един-двама популисти, дето да излъжат избирателите и да окрадат държавата, т.е. народа вдигайки доходите и пенсиите вземайки от семето за посев и от парите за оран и взимайки заеми за тая цел.


Сбърканата данъчна система или защо България дълбае дъно след дъно...
Кой трябва да създава работни места